Жега...и скука

Колко много си приличат тези две думи?! Две състояния, които разтапят мозъка ти и пият живителни сили направо от него. Тези дни ми се иска да избягам..от жегата, от скуката, от хората...Да ида някъде, където само мислите да са ми компания. Да тече река или море, а може и океан, независимо вън или вътре в мен. Да има лек вятър и птици, които да правят джем сешън в чест на живота и неговите прелести. Да има много цветя и трева, вместо мебели, вместо декор, вместо всичко... Дори нямам нужда от теб!

София, май, пред компютъра

Люляци, кестени и липи...

Толкова набързо дойде тази пролет, че не можах да се нарадвам на цъфтенето на любимите ми дървета. Преди знаех, че цъфнат ли люляците- сезона на любовта започва, цъфнат ли кестените идва страстта, а замирише ли на липи - край с целомъдрието! Тази пролет цъфтенето на дърветата стана много рано и едновременно. Къде отиде романтиката? Очакването, трепетите, бляновете...Ще се радваме кратко и ще дойде знойната жега, и ще свърши сезона на илюзиите...ще горим и ще изгаряме в собствените си неудовлетворени страсти!

Гръцко кафе и шарени чорапи...

Солун, Бяло море, бяла кула, бели къщи, бели мисли...и шарени чорапи. Как така пак тръгнах с приготвен в последния момент багаж и странно защо само с цветни чорапи. Дали заради това или заради начеващия май, най-романтичния месец в годината, настроението ми беше толкова шарено, весело, пъстро. Това прекрасно място, намиращо само на 300 км. от София предлага невероятни възможности за приятни изживявания - шопинг, шматкинг, дринкинг и прочие. Вече броя дните до следващото ходене. Освен това е на 30 кинта отиване и връщане с виолетов гръцки влак.
Учудването ми, когато си поръчах кафе на последната утрин, блиозо до хотела беше, че то всъщност е ...турско. Същото пих и в Белград, където се казваше сръбско. Има го и в Скопие - естествено там е македонско. Това е като онази история от филма на Адела Пеева "Чия е тази песен?"
Тя и мусаката уж е гръцка, както и сърмите...
то и морето уж е тяхно...