за времето в мен, отвъд сезоните

елена първа забеляза, че пиша много за времето. Що ли? Сигурно си мисля, че това е най-универсалния повод да говоря всъщност за други неща. За времето вътре в мен. За някакво общо време вътре в някои хора. Сега особено мнго ми се иска да съм в едно вътрешно и външно време с един човек. Той едва ли чете това. А и едва ли, ако чете, ще разбере, как искам да му кажа, че искам да преживея с него поне един миг отвъд времето...

юли, жега - почивката се кове, когато е горещо...

...дните до отпуската се преброени, дори часовете...Всеки миг, в който мечтая какво ще се случи "там" и "тогава" е изпълнен със сладост, налива със сокове главата и ...тялото ми, като узряла праскова, готова да падне в добре измитите, чисти ръце на готовия да ме поеме...във всички смисли на думата...дори отвъд думите...затова е хубаво да е юли, особено в началото...лятото хем е тук, хем има още да се разгръща и разпуква пред мен...постепенно нажежавам, горещо, морно, потно...нали следващата фаза е да потече...там каквото трябва ... дъжд...бира...други сокове...

...преди дъжда

Дъжд...и любов с мирис на липи.........

Вали, вали, вали и напоява и овлажнява, и носи живот, и изпълва с надежда, с радост от живота, от деня и нощта, от събуждането, от ходенето, от дишането, от пиенето, от любенето, от четенето, от дръзналите мечти, от бленуването, от невъзможното днес и възможното утре. Денят е море, дори океан, с твоето име. Мисълта ми е сал, който ме отвежда при теб. Вятърът на моите сънища ще ми помага да стигна по-бързо. А чайките ще ми показват пътя.
Мирише на липи и на живот!

Жега...и скука

Колко много си приличат тези две думи?! Две състояния, които разтапят мозъка ти и пият живителни сили направо от него. Тези дни ми се иска да избягам..от жегата, от скуката, от хората...Да ида някъде, където само мислите да са ми компания. Да тече река или море, а може и океан, независимо вън или вътре в мен. Да има лек вятър и птици, които да правят джем сешън в чест на живота и неговите прелести. Да има много цветя и трева, вместо мебели, вместо декор, вместо всичко... Дори нямам нужда от теб!

София, май, пред компютъра

Люляци, кестени и липи...

Толкова набързо дойде тази пролет, че не можах да се нарадвам на цъфтенето на любимите ми дървета. Преди знаех, че цъфнат ли люляците- сезона на любовта започва, цъфнат ли кестените идва страстта, а замирише ли на липи - край с целомъдрието! Тази пролет цъфтенето на дърветата стана много рано и едновременно. Къде отиде романтиката? Очакването, трепетите, бляновете...Ще се радваме кратко и ще дойде знойната жега, и ще свърши сезона на илюзиите...ще горим и ще изгаряме в собствените си неудовлетворени страсти!

Гръцко кафе и шарени чорапи...

Солун, Бяло море, бяла кула, бели къщи, бели мисли...и шарени чорапи. Как така пак тръгнах с приготвен в последния момент багаж и странно защо само с цветни чорапи. Дали заради това или заради начеващия май, най-романтичния месец в годината, настроението ми беше толкова шарено, весело, пъстро. Това прекрасно място, намиращо само на 300 км. от София предлага невероятни възможности за приятни изживявания - шопинг, шматкинг, дринкинг и прочие. Вече броя дните до следващото ходене. Освен това е на 30 кинта отиване и връщане с виолетов гръцки влак.
Учудването ми, когато си поръчах кафе на последната утрин, блиозо до хотела беше, че то всъщност е ...турско. Същото пих и в Белград, където се казваше сръбско. Има го и в Скопие - естествено там е македонско. Това е като онази история от филма на Адела Пеева "Чия е тази песен?"
Тя и мусаката уж е гръцка, както и сърмите...
то и морето уж е тяхно...

Да се хванем за зелено...

Дойде ли пролетта, ама тая ранната - с пъпките, първите бири на открито и дългите разходки в търсене на щъркели, някак съвсем естествено почвам да реагирам на зеленото, както бик на червен плащ. една необикновена лекота и ведрост изпълва цялото ми тяло, от там и мислите. за желанията, се подразбира, тоже. и опитмизмът си проправя трайно път из дебрите на постзимните настроения, настанявайки се удобно в блясъка на очите ми, във ведрите ми сутрини, в уханните вечери. и някак чисто и просто всичко се ражда отново, цъфти и расте, цъфти и расте...както миналата година, по- миналата, по- по-миналата, и пак е хубаво, и пак му се чудим, и пак ни радва, и пак ни прави по-добри, и пак събужда онези пориви - да сме красиви и свежи във всичко - от зелената салата с ракийката с приятели до посаденото дръвче в двора на бащината къща.
Нека бъде пролет!