Солун, Бяло море, бяла кула, бели къщи, бели мисли...и шарени чорапи. Как така пак тръгнах с приготвен в последния момент багаж и странно защо само с цветни чорапи. Дали заради това или заради начеващия май, най-романтичния месец в годината, настроението ми беше толкова шарено, весело, пъстро. Това прекрасно място, намиращо само на 300 км. от София предлага невероятни възможности за приятни изживявания - шопинг, шматкинг, дринкинг и прочие. Вече броя дните до следващото ходене. Освен това е на 30 кинта отиване и връщане с виолетов гръцки влак.
Учудването ми, когато си поръчах кафе на последната утрин, блиозо до хотела беше, че то всъщност е ...турско. Същото пих и в Белград, където се казваше сръбско. Има го и в Скопие - естествено там е македонско. Това е като онази история от филма на Адела Пеева "Чия е тази песен?"
Тя и мусаката уж е гръцка, както и сърмите...
то и морето уж е тяхно...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Да, и в Кипър има същия проблем с кафето. Трябва много да внимаваш как си го поръчваш - не дай си боже да го наречеш турско - айайайайаййййй - може и до бой да се стигне. От друга страна и гръцко не е. Кипърско кафе се пие тук, обясниха ми приятели. Добре, де, попитах, каква е разликата между гръцкото, кипърското и турското кафе? Политическа, отговориха ми през смях:)
Публикуване на коментар