Дъжд, януари, кокичета и ...още нещо

през прозореца си виждам една мокра, сива, и объркана Раковска. На бюрото ми стои пластмасова чаша за кафе с миризливи кокичета. Януари е, ранен следобед. Не ми се работи, не ми се прибира, не ми се пише, мисля за 100 неща по малко и нито за едно наистина... В душата ми - едно такова романтично, пък сряда...мъжът до мен си пада по романтика само през уикендите. Нижат ми се ден след ден, и нищо съществено още не съм захванала... Всичко ми е само в главата... и нищо пред очите... Сигурно е от аномалиите във времето... С него човек може да оправдае всичко... от липсата на настроение, през мързела до личното си нещастие. И театърът ни, един такъв залинял, има го, ама не е нещо дето да не те оставя да спиш, да забравиш, че не си ял, да искаш само за това да мислиш и да споделяш... Шантава работа - парников ефект, пораснало ама, никакво такова... Като кокичета по време на дъжд... то като не е мръзнало в студа, да пробие снега, че да се покаже... какво да му се радваш...

ами днес осъзнах, че е крайно време да си сложа нормална снимка...тази макар и да е черно-бяла, е стил "очилата театроведка", което ужасно променя звученето на текстовете ми... дали да ни си сложа някоя планинарска сред природата, на някой висок връх, нещо като символ на високите върхове към които съм се запътила? :-)

Трябва ли църквата да се меси в театъра...

Тази сутрин в предаването на БТВ се направи опит за скандал.
Уви, в сферата на театралното и на изкуството въобще нищо не може да предизвика широка дискусия, отглас в медийното и общественото поле... Няма кой да го предизвика. Днес, ако е изгодно от мухата правят слон, но не виждат истинските и сериозните поводи за скандал...Църквата не трябва да мулчи, когато наистина се убиват хора всеки ден на улицата, пред очите ни, по пътищата и т.н., а не да се занимава с бедния театър, в който отдавна нищо скандално не може да се случи. Всеки народ си заслужава изкуството, какъвто животът ни, такова е и то...

Евро-прасе

2007 година е годината на прасето и на нашето присъединяване в ЕС. Прасето носело късмет...Стига да не се освиним, ще преуспеем...И кое е най-доброто лекарство срещу свинщината? Истинското, вълнуващо, и смислено изкуство. Театърът и други демони...Ако пред все още стои дилемата - гроздова+ кисело зеле или духовен катарзис чрез изкуство, значи не си готов за европеец...защото Европа е състояние на духа.