Дъжд, януари, кокичета и ...още нещо

през прозореца си виждам една мокра, сива, и объркана Раковска. На бюрото ми стои пластмасова чаша за кафе с миризливи кокичета. Януари е, ранен следобед. Не ми се работи, не ми се прибира, не ми се пише, мисля за 100 неща по малко и нито за едно наистина... В душата ми - едно такова романтично, пък сряда...мъжът до мен си пада по романтика само през уикендите. Нижат ми се ден след ден, и нищо съществено още не съм захванала... Всичко ми е само в главата... и нищо пред очите... Сигурно е от аномалиите във времето... С него човек може да оправдае всичко... от липсата на настроение, през мързела до личното си нещастие. И театърът ни, един такъв залинял, има го, ама не е нещо дето да не те оставя да спиш, да забравиш, че не си ял, да искаш само за това да мислиш и да споделяш... Шантава работа - парников ефект, пораснало ама, никакво такова... Като кокичета по време на дъжд... то като не е мръзнало в студа, да пробие снега, че да се покаже... какво да му се радваш...