Дойде ли пролетта, ама тая ранната - с пъпките, първите бири на открито и дългите разходки в търсене на щъркели, някак съвсем естествено почвам да реагирам на зеленото, както бик на червен плащ. една необикновена лекота и ведрост изпълва цялото ми тяло, от там и мислите. за желанията, се подразбира, тоже. и опитмизмът си проправя трайно път из дебрите на постзимните настроения, настанявайки се удобно в блясъка на очите ми, във ведрите ми сутрини, в уханните вечери. и някак чисто и просто всичко се ражда отново, цъфти и расте, цъфти и расте...както миналата година, по- миналата, по- по-миналата, и пак е хубаво, и пак му се чудим, и пак ни радва, и пак ни прави по-добри, и пак събужда онези пориви - да сме красиви и свежи във всичко - от зелената салата с ракийката с приятели до посаденото дръвче в двора на бащината къща.
Нека бъде пролет!
сряда, 11 април 2007 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
