Кой определя репертоара...театърът или публиката?

Това е като въпроса за яйцето и кокошката...няма правилен отговор.
За беда май все по-често яйцето се налага...

БТВ-то на не/културата

Сутрешният блок на БТВ е един от най-гледаните...Има много причини за това.. Обикновено произвеждат новини, докато другите само отразяват...Дотук добре...А и водещите имат добър рейтинг...
От Нова година "Тази сутрин", стесни времето си за култура до 10 мин. един път седмично.
В тези 10 мин. трябва да влезе всичко ново и интересно от музика, кино, литература, театър и т.н. За сметка на това всеки останал ден от седмицата предаването отделя по 20-тина минути за дискусии за културни теми. Къде ги видяха тези културни теми, не знам, досега една симислена дискусия не е имало...Но виж пък половин час за Азис и Китаеца и тяхното бъдеще време винаги има. За шоу бизнес и чалга - време колкото щеш! А че в същата тази седмица има 3 важни театрални премиери, какво значение има? ...

Има ли адекватно отразяване на културата в медиите

или да питам дали я има бялата лястовица?...................
Предаванията за култура изчезнаха съвсем, а тези които останаха мутираха до неузнаваемост. Времето за култура в централните медии се сви до просто съобщаване на какво, къде, кога с неясен критерий за избор на събитието, което да бъде споменато. Анализът, рецензията, сериозният репортаж, сериозното интервю, сравнителната картина на случващото се определен период и т.н. професионални отгласи бяха изтрити от глобалното медийно поле. Последните мохикани до толкова свиха тиражите си, разредиха периодичността си, обема си, че спокойно може да е каже, че ги няма. А в същото време Академиите по изкустватаи Университетите продължават да обучават и да съдават нови, театроведи, киноведи, изкуствоведи, литературоведи, културолози и всякакви подобни тям специалисти от чието мнение като че ли никой няма нужда. Съдаването на артефакти се развива свободно и все по-масово, но осмислянето им, отразяването им, професионалната рецепция става все по-малко. Борбата за публиката е сериозна и в нея е необходимо да има някакъв ориентир, някакъв обговарящ, осмислящ и провокиращ субект. Уви, неговото място става все по-ъндърграунд, до степен, в която той съвсем ще бъде закопан и изчезне.
Дали ще се окаже обаче безсмъртен като птицата феникс, е въпрос на бъдеще и много, много надежди

Как да се отглежда българската драматургия?...Имаме ли нужда от нея?

...и нея май я е хванал парниковия ефект...Развива се по странни закони и правила, вирее там дето най-малко я очакваш или въобще я няма, там където я търсиш.
Какво означава "Съвременна драматургия" - написана от млади автори или на нов "Съвременен" език, или това е драматургия, говореща за съвременни проблеми? Кое точно определя един текст като съвременен? Имаме ли нужда от такива пиеси? Как да ги отгледаме, как да ги поощрим, как да ги провокираме, как да ги открием, как да ги поставяме по=често и по-адекватно? Кой трябва да ги акушира - държавата, театрите, Академията (където между впрочем има специалност "Драматургия")? На такива и още подобни теми дискутирахме на 31 януари, в НТ "И. Вазов". Инициативата беше на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК), поканени бяха представители от гилдиите/съюзите на драматурзите, режисьорите, директорите, експерти от МК - дирекция театър, актьори, автори, малко журналисти. Предложението ни за създаване на Фонд за съвременна българска драматургия към МК не бе прието. Но пък се появи идея за създаване на фестивал - би или триенале за бг драма в София. Нещо като едновремешните Национални прегледи, нещо като Шуменския фестивал, но и нещо повече. Много проблeми изскочиха, засега още обсъждаме с какво предложение да излезем, но със сигурност нещо ще се направи. Стенограмата от работната среща ще бъде публикувана в най-скоро време и качена в интернет