Има ли адекватно отразяване на културата в медиите

или да питам дали я има бялата лястовица?...................
Предаванията за култура изчезнаха съвсем, а тези които останаха мутираха до неузнаваемост. Времето за култура в централните медии се сви до просто съобщаване на какво, къде, кога с неясен критерий за избор на събитието, което да бъде споменато. Анализът, рецензията, сериозният репортаж, сериозното интервю, сравнителната картина на случващото се определен период и т.н. професионални отгласи бяха изтрити от глобалното медийно поле. Последните мохикани до толкова свиха тиражите си, разредиха периодичността си, обема си, че спокойно може да е каже, че ги няма. А в същото време Академиите по изкустватаи Университетите продължават да обучават и да съдават нови, театроведи, киноведи, изкуствоведи, литературоведи, културолози и всякакви подобни тям специалисти от чието мнение като че ли никой няма нужда. Съдаването на артефакти се развива свободно и все по-масово, но осмислянето им, отразяването им, професионалната рецепция става все по-малко. Борбата за публиката е сериозна и в нея е необходимо да има някакъв ориентир, някакъв обговарящ, осмислящ и провокиращ субект. Уви, неговото място става все по-ъндърграунд, до степен, в която той съвсем ще бъде закопан и изчезне.
Дали ще се окаже обаче безсмъртен като птицата феникс, е въпрос на бъдеще и много, много надежди