четвъртък, 29 март 2007 г.

Отпадъци

Наскоро пътувах из провинцията и имах възможност да наблюдавам бягащия хоризонт от Софийското равно поле, през Дунавската равнина, та чак до Лудогорието. Взирах се във всичко летящо с бял цвят, дано се окаже шъркел, та да си сваля мартеничките. И както си се дзверих, ме цапардоса една гледка. На края на едно село, не го и разбрах кое е, гробището беше разположено точно до сметището, или май по-скоро обратното. Траурната процесия, ако въобще такава се организира минава през тленните и нетленни битови отпадъци на селището. Тъжно, грозно, зловещо...И ние ли се превръщаме в отпадък? А аз търсех шъркели...